10 Jan 2012 Leave a Comment
in Разни
Чакам те, но ти се бавиш,
Само вятърът пропуква тишината.
Горчиви капки по скулите се стичат,
И търсят топла длан да ги помилва,
Целувка нежна да ги укроти…
Безмълвен поглед през голо рамо,
Попада върху нежна сянка,
Разчупена в хиляди парчета огледало,
На момиче в разкъсана премяна,
С коси разплетени,
С размазан грим…
Облечено в бяла рокля от дантела,
Вторачено в своя образ на стената,
От хиляди парчета огледало,
Стои момичето останало без воал…
Ръка протяга – приема хиляди в замяна,
Но само твоя образ няма го сред тях..
Аз чакам те, но теб те няма,
Само вятърът зловещо стене в мрака.
Горчиви капки по скулите се стичат,
Кажи ми, плачa ли, или навън вали?
Advertisement
