Part 1
Prologue
Сряда, 10ти Декември, 2008 г.
Полъх на парфюм в тишината…
Отпечатък от тежка въздишка в студа….
17:15 ч …тръгвам си от работа….
Мостът на летището или така наречения бул. „Брюксел„ отново разтваря обятия, сякаш ме очаква и желае да ме прегърне…а после идва ред на „Цариградско шосе”. Всеки път когато си тръгвам, имам усещането, че попадам в друг свят, в моя собствен – на размисли… сякаш тогава е подходящия момент да излея цялата горчивина или радост натрупана през деня, а сълзите като под команда започват да се стичат…точно на определено място от трасето – някъде по средата на булеварда и привличат учудените погледи на колегите шофьори, движещи се или по-скоро чакайки около мен.
Днес на два пъти щях да катастрофирам зверски…от невнимание…от разсеяност…от мислите, които бушуват в съзнанието ми и не ми дават покой от 2 дни насам….2 мрачни дни белязващи реалността …..без теб……без моят Ray-O!……Дори не мога да намеря най-правилната дума, описваща ме, за това което ти причиних….Ще оставя музиката да говори…
Part 2
Music match – няколко от онези песни, за които имаш усещането, че са писани за теб самия…..
- Bon Jovi – Keep the Faith
Faith: you know you’re gonna live through the rain
Lord you got to keep the faith
Faith: don’t let your love turn to hate
Right now we got to
Keep the faith
Tell me baby when I hurt you
Do you keep it all inside
Do you tell me all is forgiven
And just hide behind your pride
2. Sade – No ordinary love
When you came my way
You brightened every day
With your sweet smile
I keep crying
I keep trying for you
There’s nothing like you and I baby
This is no ordinary love
No ordinary love…
To be continued….
