На моите абитуриенти ‘2001
Каква красива участ ни постигна
в онази майска нощ със младо име,
която преживяхме, без да мигнем-
пияни от любов необяснима.
Сега наистина ще ви призная,
че в земния живот, обидно кратък,
такава нощ, открадната от рая,
ще топли дните ви оттук нататък.
А детското у вас, което много строго
със поглед съм убивал, в мен се върна
и мисля, значи съществувам, за да мога
по детски всичките да ви прегърна.
Така раздялата ще бъде просто ничия
или ще бъде дребен частен случай
и който ощe казва, че не ви обича-
той нищо във училище не е научил!?
